Арендованите "ареа" водоеми в Япония са добили популярност главно след Втората Световна война, когато са създадени като места за забавление и отдих от Америкаците, окупиращи района тогава. Изглежда, че за Американците по онова време, риболовът на дъгова пъстърва е бил начин да общуват със семейство и приятели, както и да си приготвят домашна пушена риба.
Няколко десетилетия по-късно, с развиването на икономиката на Япония, както и поради огромен бум на производството и интереса към примамки за риболов, все повече и повече хора са започнали да посещават планиски поточета и езерца, в стремежа си да са на открито. Поради този бум, големи арендовани водоеми със зарибена американска пъстърва вече са били широко популярни през 80те години на 20ти век.
С модернизирането на хобито, през късните 90 години на миналия век, е имало огромна вълна от хора агитиращи към разпространяването на метода "хвани-пусни" както по реките, така и по ареа водоемите. По същото време влиза и модата за използването на куки без контра, с цел опазване на здравето на рибата.
През ранните години на новия век, до голяма степен правилата за ареа риболов, с които сме запознати в наши дни, вече са били налице. Куките без контра вече са били налагани като задължителни еднакво по реки и ареа водоеми и до средата на първото десетилетие на новия век, повечето ареа примамки предлагани на пазара тогава, са били с фабрични куки без контра.
С популяризирането на спорта, се налага използването на релийзъри, както и кепове с гумена мрежа, с цел допълнително опазване на рибата. През 2002 година Шимано предлагат на пазара нов асортимент такъми за риболов - Cardiff Area Trout Limited. Веднага след това, Дайва пък създава техния еквивалент за пазара - Presso.
В наши дни, след пандемията от коронавирус през 2020та година, в световен мащаб, броят на хора практикуващи ареа риболов се е увеличил драстично, именно поради стремежа на хората да са на открито, прекарвайки своето време в риболов в приятна компания на семейство и приятели.
